ЗА НАС

Читалището е рожба на бурния стремеж на народа ни към просвета, култура и независимост. В градове и села само в една стая са събирали книги, а вечер до късно мъждукащо пламъче ос ветявало лицата на жадни за знания младежи. Те с гордост наричат себе си членове на читалището. Няма такава институция в друга държава. В дългата огърлица на хилядите читалищни светлини заема своето достойно място и якорудското читалище.
Създаден като клуб за турците по инициатива на учителя Иван Попкостов Рашков и Минко Хаджипетров българите го обявили за читалище и го нарекли “Стойко Ангелов – Маджере “.  Това става през 1907г. За председател на читалището
е избран Иван Попкостов. Така читалището съществува до 1912г. Войните попречили за понататъшното му развитие и то замира.
През 1922 г. общественици като Илия Колев, Васил Мишев, Иван Масларов възстановяват читалището под името “Светлина“. Книги и мебели от старото читалище са запазени. За председател е избран Иван Масларов. За помещение било наето малкото дюкянче на Цене Хаджипетров. С помощта на популярната банка читалището заживява нов живот.През това
време салонът в старата прогимназия е ремонтиран и там се формира театрална трупа, която изнася и първата пиеса на якорудска сцена –“Руска “ на Иван Вазов. След това се заредили “Майстора“, “Службогонци“ и др.
През1927г. е изнесена пиесата “Иванко “. Театралният афиш се обогатява и се очаква с истинска радост от населението. Ръководители и артисти постепенно добиват самочувствие и обновяват репертоара. Дълбоки следи в сърцата на якор
удчани са оставили представления като “Чакайте ме на телефона “, “Животът започва отново“ , “Без да се посочат имената“,
“Чумава сватба“, “Гераците“ и т.н.